Трябваше днес да навърши 26, но остана на 24...
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
10 април 2024 година
В неделя закарах една майка при нейния наследник. На рождения му ден. На гробищата. На алеята на Славата.
Артемчик трябваше да навърши 26, но остана вечно на 24.
Майката донесе на момчето „ неговите “ цигари и обичаните му сладки. И свещи, и цветя. Седяхме край гроба му. Пушехме и мълчахме.
Честно казано, това е отвратително. Алеята на Славата на Харкивските гробища № 18 стана море, океан, пропаст. Струва ти се, че жълто-сините флагове тук нямат край.
Тази алея се вижда от околовръстното и нейния безкрай можеш да усетиш, без да се отбиваш от шосето. Но когато се озоваваш в средата на гробищата, всичко се усеща по различен метод.
Ето ги – същинските Герои. Със личните им имена, семейства и светлината.
Ето Андрий – той се усмихва, прегръщайки кученце помиарче – фотографията е направена в някакъв блиндаж. Вероятно това е последното фото на момчето. Надпис на кръста: „ Благодарим ти, че ние сме живи “.
Благодаря ти, Андрий.
А ето Сергий. Надпис: „ С Украйна в сърцето “ и цифрите: 2002 – 2022. До през вчерашния ден е седял на ученическия чин. Може би в навечерието на войната е спорил с родителите си къде да кандидатства – в икономическия или за програмист.
Благодаря ти, Сергий.
Денис, Игор, Антонина, Сашко, Степан, Валерий... Благодаря.
Вървя около черните надгробни постаменти и чета трогателните думи, изсечени върху камъни: „ ще те диря в безбройните светове, до момента в който не намеря… “.
Как да издържиш това?
На един от паметниците е закачена записка: „ Скъпи, роди ти се наследник! “
Край тази болежка не можеш даже да помръднеш.
Вкамених се.
Господи, за какво е това?
Дали някой на света има отговор? Защо този трийсетгодишен татко в никакъв случай няма да види своя наследник?
Да, той е умрял за своята земя, защитавайки бременната си жена от съветските танкове, дронове, ракети, насилници, мародери, убийци, окупанти.
Но за какво те ни връхлетяха? Защото някакво чудовище просто ненавижда украинците. И това е.
Няма други аргументи. Не съществуват. Хитлер ненавиждал евреите и ги унищожавал в газовите камери. Путин ненавижда украинците и ги унищожава с оръжие. Всички. И военните, и цивилните.
Това просто не можеш да го осъзнаеш - в двайсет и първи век.
Светът би трябвало да се разсъни. Всеки би трябвало да си показа, че стои измежду големите гробища и пита вселената: Как? Е допустимо? Това?
Честит рожден ден, Артем. Слава на теб, Герой! Вечна ти памет.
Политическа партия: Искам да се обърна към харкивските таксиджии. Да стигнеш до гробищата № 18 си е напряко тестване - сега, когато градският превоз съвсем не работи. Вие знаете – това е на края на града. Може би би трябвало да организирате някаква акция, или както и да я наречете, по този начин, че такситата гратис да транспортират околните на починалите Герои към тези гробища. Това би било доста подходящо и човечно.
Бел.ред.: В обявата на Анна Гин във фейсбук много украински майки и съпруги споделят за техните починали герои. Ето част от тях:
Hanna Kiparenko
Момчето ми… Той е този, който трябваше да ми носи цветя за моя рожден ден, да ми се обажда вечерта по телефона: „ Мам… към този момент потеглям за у дома “. Всяка заран го целувах. Той се навеждаше, а аз се повдигах на пръстите. И ужасно се гордеех, че моето момче е пораснало толкоз хубаво и високо.
А тази гад и неговите поддръжници убиха моето дете, убиха десетки хиляди синове, дъщери, мъже, майки. Просто за това, че ние желаеме да живеем в своята страна…
Светлана Корниенко
Когато пристигам на гроба на моя племенник, прекланям се на всичките ни починали Защитници и им благодаря, че още живеем на нашата земя с цената на техните млади животи. Взимам със себе си кофа с цветя и ги поставям на прилежащите на моя племенник гробове, тъй като, несъмнено, не постоянно техните близки могат да идват, а може би, някои бяха сираци. Та нали те всичките са наши Герои.
Elena Pokrovskaya
Братчето ми вечно ще е на 31.
Ниско се покланям на всичките ни бранители.
Светла им памет, на тези, които вечно ни оставиха.
Хижна Олена
На 12 април ще пътувам при моя воин. Той вечно ще остане на 38 години. Моят най-скъп на света!
Olesia Lebid
Болка и сълзи. Море от сълзи и пропаст от болежка. Една моя позната, погребала сина си, споделя: „ Тази рана в никакъв случай няма да заздравее “. Колко са такива в този момент в Украйна, тези жигосани майчини сърца, кървящи с невидимата кръв, какъв брой са изтерзани от тъга души, какъв брой са измъчени вдовици и сираци с тъжни възрастни очи?
Казват, безсмислено е да се проклинат врагове, само че дано да горят в пъкъла всички отговорни, дано да изчезнат без диря, тъй че и пепел от тях да не остане.
Вечна популярност и светла памет на починалите бранители на Украйна!
Olena Suietova
Всеобхватна болка…
Съчувствие на околните...
Светла памет на починалите...
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
10 април 2024 година
В неделя закарах една майка при нейния наследник. На рождения му ден. На гробищата. На алеята на Славата.
Артемчик трябваше да навърши 26, но остана вечно на 24.
Майката донесе на момчето „ неговите “ цигари и обичаните му сладки. И свещи, и цветя. Седяхме край гроба му. Пушехме и мълчахме.
Честно казано, това е отвратително. Алеята на Славата на Харкивските гробища № 18 стана море, океан, пропаст. Струва ти се, че жълто-сините флагове тук нямат край.
Тази алея се вижда от околовръстното и нейния безкрай можеш да усетиш, без да се отбиваш от шосето. Но когато се озоваваш в средата на гробищата, всичко се усеща по различен метод.
Ето ги – същинските Герои. Със личните им имена, семейства и светлината.
Ето Андрий – той се усмихва, прегръщайки кученце помиарче – фотографията е направена в някакъв блиндаж. Вероятно това е последното фото на момчето. Надпис на кръста: „ Благодарим ти, че ние сме живи “.
Благодаря ти, Андрий.
А ето Сергий. Надпис: „ С Украйна в сърцето “ и цифрите: 2002 – 2022. До през вчерашния ден е седял на ученическия чин. Може би в навечерието на войната е спорил с родителите си къде да кандидатства – в икономическия или за програмист.
Благодаря ти, Сергий.
Денис, Игор, Антонина, Сашко, Степан, Валерий... Благодаря.
Вървя около черните надгробни постаменти и чета трогателните думи, изсечени върху камъни: „ ще те диря в безбройните светове, до момента в който не намеря… “.
Как да издържиш това?
На един от паметниците е закачена записка: „ Скъпи, роди ти се наследник! “
Край тази болежка не можеш даже да помръднеш.
Вкамених се.
Господи, за какво е това?
Дали някой на света има отговор? Защо този трийсетгодишен татко в никакъв случай няма да види своя наследник?
Да, той е умрял за своята земя, защитавайки бременната си жена от съветските танкове, дронове, ракети, насилници, мародери, убийци, окупанти.
Но за какво те ни връхлетяха? Защото някакво чудовище просто ненавижда украинците. И това е.
Няма други аргументи. Не съществуват. Хитлер ненавиждал евреите и ги унищожавал в газовите камери. Путин ненавижда украинците и ги унищожава с оръжие. Всички. И военните, и цивилните.
Това просто не можеш да го осъзнаеш - в двайсет и първи век.
Светът би трябвало да се разсъни. Всеки би трябвало да си показа, че стои измежду големите гробища и пита вселената: Как? Е допустимо? Това?
Честит рожден ден, Артем. Слава на теб, Герой! Вечна ти памет.
Политическа партия: Искам да се обърна към харкивските таксиджии. Да стигнеш до гробищата № 18 си е напряко тестване - сега, когато градският превоз съвсем не работи. Вие знаете – това е на края на града. Може би би трябвало да организирате някаква акция, или както и да я наречете, по този начин, че такситата гратис да транспортират околните на починалите Герои към тези гробища. Това би било доста подходящо и човечно.
Бел.ред.: В обявата на Анна Гин във фейсбук много украински майки и съпруги споделят за техните починали герои. Ето част от тях:
Hanna Kiparenko
Момчето ми… Той е този, който трябваше да ми носи цветя за моя рожден ден, да ми се обажда вечерта по телефона: „ Мам… към този момент потеглям за у дома “. Всяка заран го целувах. Той се навеждаше, а аз се повдигах на пръстите. И ужасно се гордеех, че моето момче е пораснало толкоз хубаво и високо.
А тази гад и неговите поддръжници убиха моето дете, убиха десетки хиляди синове, дъщери, мъже, майки. Просто за това, че ние желаеме да живеем в своята страна…
Светлана Корниенко
Когато пристигам на гроба на моя племенник, прекланям се на всичките ни починали Защитници и им благодаря, че още живеем на нашата земя с цената на техните млади животи. Взимам със себе си кофа с цветя и ги поставям на прилежащите на моя племенник гробове, тъй като, несъмнено, не постоянно техните близки могат да идват, а може би, някои бяха сираци. Та нали те всичките са наши Герои.
Elena Pokrovskaya
Братчето ми вечно ще е на 31.
Ниско се покланям на всичките ни бранители.
Светла им памет, на тези, които вечно ни оставиха.
Хижна Олена
На 12 април ще пътувам при моя воин. Той вечно ще остане на 38 години. Моят най-скъп на света!
Olesia Lebid
Болка и сълзи. Море от сълзи и пропаст от болежка. Една моя позната, погребала сина си, споделя: „ Тази рана в никакъв случай няма да заздравее “. Колко са такива в този момент в Украйна, тези жигосани майчини сърца, кървящи с невидимата кръв, какъв брой са изтерзани от тъга души, какъв брой са измъчени вдовици и сираци с тъжни възрастни очи?
Казват, безсмислено е да се проклинат врагове, само че дано да горят в пъкъла всички отговорни, дано да изчезнат без диря, тъй че и пепел от тях да не остане.
Вечна популярност и светла памет на починалите бранители на Украйна!
Olena Suietova
Всеобхватна болка…
Съчувствие на околните...
Светла памет на починалите...
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ